Филмът „Free Solo” на National Geographic спечели „Оскар” за пълнометражен документален филм на 91-то издание на наградите на Американската академия за киноизкуство. Той е разказ за историческото изкачване на 914-метровата Стена на „Ел Капитан” в Национален парк Йосемити от Алекс Хонълд. Това става без никакво осигуряване и помощни средства само за 3 часа и 56 минути.
Припомняме, че преди няколко години Хонълд беше за първи път у нас, на фестивала на планинарския филм в Банско. Представиха го като най-великият солов катерач. С вида си обаче, американецът, облечен в тишърка и маратонки, напомняше повече на юноша колежанин, отколкото на световна звезда. Пред десетки почитатели на сцената на читалището в града на Вапцаров, бе взет гипсов отпечатък на ходилото на алпиниста, въпреки че много по-важни за работата му, всъщност за трите му пръста. Ето какво сподели тогава пред репортер на „ШОУ” Алекс Хонълд.
- Как започнахте?
- В салон, когато бях на 10 години. На 18 излязох навън. Оттогава съм все на открито. Първото си изкачване направих на една 250-метрова отвесна скала. Тя е близо до градчето, в което съм се родил. Да я кача, беше детската ми мечта. Гледал съм я години наред, затова толкова се вълнувах, когато успях. Истинско магическо преживяване! После повторих 3-4 пъти, сега ми е забавно.
- С това ли ще се занимавате?
- Вероятно докато мога, ще продължа да бъде катерач. Вероятно ще се занимавам и с нещо друго. Повечето мои колеги в края на кариерата си започват да изнасят лекции и правят презентации.
- Майка ви не се ли опитва да ви спре?
- Това е най-задаваният ми въпрос. Тя много ме подкрепя, казва ми да следвам целта си и че се справям много добре. Тя вярва в моя разум, знае, че няма да направя нещо, което не е по силите ми.
- Страшно ли е да се катериш по тези опасни скали и може ли това да те направи богат?
- Всъщност не толкова страшно. Обичам да се катеря. Има рискове, но като цяло е забавно и приятно. Донякъде е и доходно. Дотолкова, че с това си вадя хляба с това. Но един от най-големите съвременни спортни катерачи Томас Хубер, живее в замък.
- Може ли някоя пеперуда да ви разсее?
- Не, но пчелите са опасни. Жилят в най-неподходящия момент. Намразих и прилепите, които подскачат от укритията си и пищят.
- Вече сте твърде известен, как приемате славата?
- Отначало ми беше странно, непознати хора ме спират, заговарят. Притеснявах се. Като дете бях много срамежлив. Трудно установявах контакт и може би затова станах солов катерач. Днес катеренето ми дава възможност да видя прекрасни места и много хора.
- Какви са страховете ви горе?
- На стената има една цепка. Тя те води. Висиш само на пръстите си. На нищо. Имаш чувството, обаче, че си осигурен много добре. А всъщност се държиш на въпросните три пръста, вкарани в една цепнатина. А под теб петстотин метра бездна.
- Кое е най-важното във вашата работа? Какво трябва да знаят тези, които поемат по вашия път?
- Трябва да си подготвен физически. Това е важно, но и психиката никак не е за подценяване. Задължително трябва да знаеш, че си готов да изкачиш върха, че можеш. Сам си. Няма на кого да разчиташ. Скоро за останалите ще се превърнеш в една точка, залепена за скалата.
- Сънували ли сте, че падате?
- Никога не си спомням сънищата си.
- Какво правите, когато сте на земята?
- Почивам си.
Ето и една интересна случка, която световният номер 1 разказа на презентацията си: Изкачваме в Мексико стена висока деветстотин метра. Върху повърхността й растяха кактуси. Качихме се за два дни и решихме да повторим по друг маршрут. Катерим и на 500 метра височина отдалеч виждаме приятно изравнена полянка. Свежа трева, истинско хотел. Като стигнахме обаче се ужасихме: полянката бе засадена с марихуана. Забравихме почивката и хукнахме да бягаме. Дори се криехме за храстите. Имахме чувството, че ни следят камери./show.blitz.bg
Интервю на Исак Гозес
Коментирай