Есил Дюран от години не дава интервюта, няма да я видите често и по свески събития. Защото не обича да прахосва нито времето, нито енергията си, само за да си покаже новите дрехи, както има една приказка. Макар в нейния случай дрехите да си заслужават вниманието, тъй като Есил е и дизайнер.
Тя е от популярните ни личности, за които суетата не е най-важното в живота, но красивите отношения със сигурност са приоритет. Разговорът ни е едно специално изключение, което тя прави, а всичко, което откровено споделя с нас, ще изненада дори тези, които си мислят, че я познават добре.
- Есил, със сигурност преживяваш изключително емоционално събитията в съседна Турция след мощното земетресение, което отне живота на хиляди. Зная, че имаш и роднини там. Те как са?
- Имаме роднини, да, но те са твърде далеч от самото място, Слава Богу. Но дори и да не беше така, щях да съм разтревожена по същия начин. Бедствието е огромно и съм съпричастна с болката на всички тези хора. Сърцето и мислите ми са с хората в Турция и в Сирия! Радвам се, че виждам българинът да помага толкова много, както винаги го е правил, и да е така съпричастен.
Опитвам се да помагам. С Ани Владимирова организираме млади български психолози, които говорят турски език, включвам се във всякакви каузи, чиято крайна цел е да се помогне на бедстващите хора по всякакъв начин. Ако се поставим на тяхно място, ще разберем, че сме абсолютно същите, затова който с каквото може да помага.
Вярвам, че когато има солидарност между нас, в случая на Балканите, нещата по-бързо дърпат напред и хората разбират, че не са сами в изпитанията, които не спират. Едно след друго са. Живеем в трудни времена.
Снимка: Коко Кръстев
- Прави впечатление, че през годините все по-рядко те виждаме на светски събития. Въпрос на някаква селекция ли е или просто страниш умишлено?
- На селекция със сигурност. Аз никога не съм била от хората, които искат непременно да стават известни. Никога не съм го имала като фикс идея. Музиката просто ме хвърли в сферата на тези публични изяви и приемам това да бъде част от моята работа.
Хубаво е такава популярност да не се хаби за лудо, само, за да се самолаская или да е въпрос на някакво тщеславие. Това не би ме задоволило и не ме гали, нито ме радва. Всеки човек е суетен, аз също съм, но в друг план. Ако мога да преобразувам популярността си в нещо общественополезно, това би ме карало да се чувствам удовлетворена, по-хармонизирана, иначе е много плоско.
Пеенето си е пеене, славата си е слава, но ако я ползваш в някакъв градивен аспект, а не просто да си покажеш новите дрехи, грим, коса.
Снимки: Коко Кръстев
- Какво ти отне славата в такъв случай, след като се е оказала неизбежна по силата на обстоятелствата?
- Отне ми някои неща, които останалите хора не осъзнават, че притежават. Винаги съм казвала, че анонимността е като девствеността (усмихва се) – загубиш ли я веднъж, никога не можеш да я върнеш. Това да си инкогнито някъде, е безценно. Хората не подозират какво напрежение ти създава това – където и да отидеш, някой да те разпознава. Има моменти, в които не е много приятно.
Понякога не ти се говори, имаш някакъв човешки или семеен проблем, и ни най-малко искаш точно сега да раздаваш усмивки. Но се налага бързо да преодолееш всичко, за да влезеш в ролята на този човек, който винаги е позитивен и усмихнат – такъв, какъвто хората те познават.
Снимка: Коко Кръстев
- Участието ти миналата година в "Като две капки вода" се оказа истинска неподправена изненада за мнозина, които вероятно до този момент са те свързвали само с поп фолк музика... Очакваше ли нещо подобно?
- Така е наистина, това беше възможност хората да ме видят в една много по-широкоспектърна светлина. Аз съм показвала доста през годините от различните си лица, но след това предаване масово ме преоткриха. Задачите бяха много сложни и ги приех като огромно предизвикателство.
Интересното е, че в това шоу, колкото се стараех да бъда някой друг, толкова повече показвах от себе си. Близките ми след всеки епизод на формата ми казваха, че все повече виждат от 16 или 18-годишната Есил, а това означава, че съм била наистина много органична.
В образа на Кайли Миноуг в "Като две капки вода"
Вярвам, че симпатиите, които събрах в този период, са именно благодарение на това, че не съм се опитвала да бъда друг, освен себе си. Нямаш време да се преструваш, да си в поза, а липсата на поза просто те кара да бъдеш симпатичен на хората. Вътре в себе си винаги съм искала да бъда и актриса, и това беше единствения шанс да съчетая и музиката, и актьорската игра.
- Голямо вълнение имаше, когато изпълняваше песен на Лили Иванова, от която после призна, че се вълнуваш още от 3-4-годишна... Получила си дори лично обаждане от нея…
- О, разбира се, огромно вълнение изпитвах! Ние всички трябва да научаваме от нея по нещо, защото Лили Иванова е един огромен учебник за шоубизнес. Как въпреки времето, в което живеем, въпреки всичко, е възможно да накараш публиката да отиде на концерт и да си купи най-скъпия билет в историята на българския шоубизнес. Истинска звезда! Не съм чула един човек да е излязъл от тези концерти разочарован.
Лили Иванова показа, че може победоносно да минава през всички преходни периоди в България. И причината за тази нейна сила е голямата й любов към музиката, която е и нейна мисия в живота.
В образа на Лили Иванова в "Като две капки вода"
С водещия Герасим Георгиев - Геро в "Като две капки вода"
Чела съм някои от интервютата й, от които съм взела важното за себе си. Но съм запомнила следното: „Не си мърси душата със странични осъждания и клюки!“ Лили Иванова умее това – да си пази душата и да я слуша, а хората масово не го правят. Масово си мърсят душите с чужди клюки, чужди истории, живеят чужди животи, интересуват се от чуждите проблеми, постоянно се ровят в чуждото бельо, а това замърсява душевността. После нямаш силите да се бориш нито за любовта, нито за пътя, който си избрал да вървиш.
- Какво ти каза Лили Иванова, когато ти се обади?
- О, аз бях толкова зашеметена! Изобщо не съм си и представяла, че това може да се случи заради това, което съм направила. Лили Иванова е прекалено голяма, за да очаква човек, че за щяло и нещяло ще се обажда на всеки. Освен това в България толкова много хора пеят и имитират Лили Иванова, че последното, което бих си представила, че аз ще съм чак толкова забележителна, че тя ще реши точно на мен да се обади. Но се случи и аз се развълнувах като малко момиченце на 6 годинки (смее се).
Каза ми, че освен изпълнението, много харесва енергията, която излъчвам, а да чуя това за мен беше много, много вълнуващо. Означаваше за мен само едно – че съм на прав път (усмихва се).
Снимка: Коко Кръстев
- Мисля, че отдавна не си асоциация за типичната поп фолк певица, даже напротив…
- Не знам колко е хубаво това… Никога не съм била напълно сигурна. Слушам предимно интуицията си в тези неща и тя никога не ме лъже. Знам накъде трябва да вървя и съм уверена в пътя си.
Най-важното е да слушаш вътрешния си глас, за да не изневериш и на тези ценности, с които си израснал. Тогава няма как да не си на верния път, защото не правиш компромис със същността си.
Постъпките ми много говорят за моята вътрешна хармония, харесвам ги, защото показват, че не съм се отдалечила от морала, който са ми предали моите родители.
Снимка: Коко Кръстев
- Можем ли да говорим за истински приятелства в шоусредите?
- Обикновено истинските приятелства са от ученическите и студентските години, после доста трудно се създават. Хората, когато захвърлят детското си АЗ на заден план, и започват да разсъждават като едни възрастни, и обременени хора, със съответните травми, страдания, вече не са тези, които могат да се сприятеляват просто така, безусловно.
Затова е и трудно да има приятелства в шоубизнеса, когато борбата за внимание е толкова ожесточена. Щастлива съм, че имам истински приятелства, запазени и до днес. Смея да кажа, че съм много верен и всеотдаен приятел.
Снимка: Коко Кръстев
- Има ли компромис, който никога не би направила, независимо от всичко?
- Не бих направила компромис с морала, който нося в себе си, като наследство от родителите си. Не бих направила компромис с мечтите си, със стремежите си, най-важните неща за един човек, които го характеризират.
Компромисите са нужни, но е важно да знаеш с кое да направиш компромис, да не продадеш Слънцето, за да си купиш свещ.
- Не робуваш толкова много на егото, колкото се очаква от популярен човек?
- Егото не е най-добрия съветник в живота на всеки човек. При мен е така, защото се опитвам постоянно да се поставям на мястото на другите, като истински емпат, както съм и възпитана от родителите си. Винаги се поставям на мястото на този от другата страна, след това съдя, но напоследък гледам да съдя все по-малко, защото всеки има своите рани и своята драма, и е прав за себе си, по един или друг начин.
Най-вероятно това, че загърбвам често егото си, е следствие на това, че съм от многодетно семейство, в което съм била трето дете. Нямах възможност да развия силното си его, всички бяха по-големи, по-умни и знаеха повече от мен, никой не ми даваше тази възможност (смее се).
Снимка: Коко Кръстев
- В такъв случай вероятно зад цялата тази екстравагантност през годините, си намерила как да опазиш и да скриеш истинската си същност, душата?
- Да… вярно е. Човек винаги слага някаква маска, която да е като щит, особено в тези ожесточени материални времена, в които живеем. Всеки гледа да се възползва, да се докопа, да се прилепи, да бъде като паразит, защото така е на много голяма далавера… умишлено използвам тази дума, защото тя е може би думата на целия ни преход. И за да можеш да оцелееш в този груб, материалистичен свят, особено с артистична душа като моята, толкова емпатична, би трябвало да поставиш своята маска.
Много често в музиката съм играла ролята на агресивна. Хората така ме опознаха. Моят образ първоначално в поп фолка беше точно такъв – с кожени дрехи, агресивна, с нацупена физиономия. И това беше може би точно, за да се предпазя, защото аз не познавах тези хора, този свят, тази музика. Попадаш някъде, където нищо не знаеш. А моята душа е светла, усмихната, ведра и наивна. А с такива качества трудно би успял… Явно интуитивно съм се предпазила от лоши последствия и хора, правейки се на малко по-хард, каквото всъщност не съм.
Снимка: Коко Кръстев
- А коя е музиката, която най-много ти импонира?
- Със сигурност джаза. Само там усещам естествено всичко, само там мога да композирам мелодии, чувствам се като риба във вода, толкова е моето. А и школовката ми е повече джазова, отколкото всякаква друга. Човек главно се формира в тийнейджърския си период, всичко друго е наслагване след това. А моят поглед си остава джазов и до днес. Виждам света през тези очи. И каква ирония, в България точно тази музика най-малко се слуша и се продава.
Винаги съм държала в музиката да бъда професионалист – сиреч, да се издържам от музика. За мен това е да достигнеш до мечтите си – да работиш това, което най-много обичаш, всичко друго би било компромис. Не бих искала да се разсейвам от пътя на музиката, затова по-добре беше да пречупвам поп фолка през моята призма, отколкото да пея джаз и в същото време да работя като социален работник, например. Исках да бъда отдадена изцяло на музиката, без значение какъв жанр, защото не я деля на жанрове.
Снимка: Коко Кръстев
- Занимавате се и с мода, имате своя марка дрехи…
- Модата е другия начин да изразя още една своя артистичност. И за да може да балансирам, явно твърде неестетичния понякога живот, който трябва да преглъщам през прозореца на апартамента. Аз съм човек, който обича красотата във всичките й измерения, имам специално отношение към естетиката. Това ме изпълва, кара ме да имам и красиви мисли, и красиви отношения с хората. Искам всичко да е пречупено през красотата, защото това ми дава вътрешна хармония.
Много се радвам, че и феновете на моите модели, и предложенията да се изявявам като дизайнер, все повече се увеличават. Предстоят ми много хубави и много специални модни събития, които ще споделя първо с теб, когато му дойде времето.
- Как гледаш на съвременната мания за коригиране на устни, носове и т.н., заради която вече много жени изглеждат еднакво?
- Уеднаквяването не е добро, но аз никога не съм била против намесите, когато наистина една жена има крещяща нужда от това. Ако ще се чувства добре в кожата си, ще й помогне да си свърши работата по-добре и съзнанието й ще бъде освободено от комплексите, които носи, значи е правилно решение.
Но когато няма какво да правиш и единственото ти занимание е бъдеш брошка на ревера на някой богат дедко, и не знаеш какво да правиш със себе си, с парите, които ти отпускат, тогава правиш глупости. Нямаш нужната интелигентност, за да бъдеш някой.
Тези момичета се влияят много от социалните мрежи, където се ползват филтри, и явно искат да приличат на някой от там, а там можеш да се изгубиш много лесно и сигурно.
Напоследък все повече разбирам, че най-ценния ни ресурс на този свят е времето, а хората го продават за стотинки. Трябва да сме по-внимателни на кого даваме времето си и заслужава ли си, изобщо как го пилеем. Най-лошата фраза, която все по-често ми прави впечатление, е когато казват „да убия време“, а то е най-ценното.
Даваме си времето за лудо, за хора, които не харесваме, правим нещо, което не можем да откажем, за това си дадох сметка. Трябва да си ценим времето и да мислим много за какво с какво съдържание го изпълваме!
- И за финал нещо много лично – отношенията с мъжа ти Борис Павлов. Някъде пишеше, че все още очакваш годежен пръстен от него, след години съвместен живот. Истина ли е?
- Ооо (смее се), сигурно е било много отдавна и сигурно съм го казала на шега. Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че това е глупаво. Любовта не е годежен пръстен, твърде елементарно е, това е мечтата на малкото момиченце, отдавна не съм малко момиченце. От жените съм, които, колкото и странно да ти прозвучи, никога не са получавали истинско предложение за брак. Никой не ми е падал на колене, никой не ми е подарявал пръстен, за да кажа „ДА“ или „НЕ“.
Преди много години имах само някакво предложение от едно гадже, когато бях в болница след катастрофа, което отказах и винаги съм смятала, че това беше от съжаление. Един път ми предложиха и то от съжаление (смее се).
Това не е най-важното за една жена, поне за мен не е така. За една жена е важно да разграничи истинската от фалшивата любов, която е навсякъде. Да бъде обичана от правилния мъж. Да бъде свободна в обичането си, така, както го усеща. Да се чувства комфортно и да може да лети.
- Пак се връщам към „Капките“, заради една неочаквана изненада, която мъжът ти успя да ти направи, докато беше на сцената…
- Беше много неочаквана изненада за мен, да. Той по принцип не е този романтичен тип мъже, които са по общоприетите стандарти за романтика. И аз станах като него, и разбрах, че ценното е в спонтанността. А не, защото е 14 февруари и трябва да бъдем романтични. Хубаво е да успееш да изненадаш човека, да си креативен, както той успя да го направи с лирика.
Изненада ме определено, но той го прави и с музика, която хората не са чували, посветена само на мен. Толкова е приятно, докато се занимаваш с някакви битови неща вкъщи, да чуеш от хола звука на пианото и то музиката на Шопен, която той свири… Какво по-романтично би могла да иска една жена?! Пръстенът с диамант не би ме зарадвал повече. Явно съм от изчезващ вид./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
