Деси Цонева е дъщеря на великия Митко Цонев, мир на праха му. Тя е наследила от него любовта си към телевизията и публичността. От няколко месеца се изявява като звезден репортер в предаването "На кафе", но не крие, че иска да води свое собствено предаване. Деси е любимка на медиите, по нейн адрес непрекъснато се пишат какви ли не неща. Тя реши да даде ексклузивно интервю за "ШОУ", където да разкрие истината за по-възрастното си гадже, за предполагаемия й годеж, за екзотичните почивки, страстта й в кулинарството, за нейния син Янчо и разбира се за баща Митко Цонев.
- Деси, много често пътуваш в чужбина. Само преди броени дни се завърна от Малдивите…
- За втори път ходя на Малдивите, но за първи път заведох моя син Янчо. Страшно много искаше да отиде, защото неговите съученици бяха ходили и в училище са споделяли впечатления. Заведох го, видя костенурки, плува с манти, скатове, въобще много е интересно за малките деца. Аз не обичам близкия контакт с тези морски обитатели, наблюдавах го отстрани с коктейл на плажа.
- Зареждаш ли се по време на тези почивки и къде до момента ти е харесало най-много?
- Не обичам да се задържам на едно място, много лесно ми става скучно каквото и да е. Затова тези екскурзии ме разведряват, а също така се сблъсквам и с различни култури. Това разведрява живота, прави го по-интересен. Обичам да опитвам местната кухня при всяко пътешествие и да си „крада“ по някоя и друга рецепта. Освен нормалния туризъм, аз правя и кулинарен.
- Известна си с уменията си в кухнята, но какво обичаш най-много да приготвяш?
- Почти всеки ден готвя, стига да имам време. Най-любимото ми занимание е, вечер след работа, да започна нещо бавничко да си готвя. Дори в стресирани моменти, когато съм най-изнервена, готвенето ме успокоява. Нямам пристрастия към нещо конкретно, на периоди съм. Експериментирам с фюжън кухня, която е микс от различни кухни. Гурме кухня правя за хора, които могат да я разберат. Всичко мога да готвя. През октомври бяхме един месец на кулинарен туризъм с моя приятел, Шеф Иван Манчев и неговата приятелка. Обикаляхме различни градове с цел да опознаем културата и тяхната кухня. Научих някои трикове от там. Азиатската кухня ме влече напоследък, френска и италианска, все пак съм живяла 6 години в Милано.
С Шеф Иван Манчев
- Освен със сина ти, кой друг ти правеше компания на почивката на Малдивите?
- Бях с моя приятел и неговите дъщери – едната е почти на 20 години, другата е 15-годишна. Учудващо, но малкият Яни се вписваше в атмосферата с каките, играеха си с него.
- Ти разбираш ли се с тях?
- Много добре се разбираме. Когато се запознах с моя приятел, дъщерите му дойдоха да живеят при него. От самото начало на връзката ни ние заживяхме с неговите две дъщери и станахме много близки. Не мога да кажа, че ги приемам като свои деца, защото мислим горе-долу на един акъл. (смее се) Приемам ги като близки приятелки и много се обичаме.
С приятеля си Явор
- Притесняваше ли те голямата разлика във възрастта с твоя приятел?
- Никога не ме е притеснявало това. Винаги съм си харесвала доста по-възрастни мъже от мен. Никога не съм имала малки гаджета. Мъж под 45 години не ми е интересен. 19 години ни е разликата с моя приятел, но за мен годините нямат никакво значение. Въпросът е как се чувстваш с този човек и как прекарвате времето си заедно. Хората казват, че съм го подмладила, а той ме е направил малко по-спокойна и мъдра. Явно сме намерили някакъв баланс, въпреки че при мен помъдряването не вярвам да се случи скоро. (смее се)
- Мислите ли за общо дете?
- Не сме го говорили, но изобщо не е изключено. Нормалното развитие на една сериозна връзка е именно брак и дете. Искам да имам още две деца, така че не е изключено, но не е на преден план.
С проф. Любомир Стойков
- Излезе информация, че сте се сгодили на Малдивите, сега остава да преминете и към сватбата...
- Не сме се сгодили, това е партенка, която беше пусната от някой от сайтовете. Очаквам да се сгодим, но трябва той да се сети и да ми предложи. (смее се)
- Вярно ли е, че с него се запознавате малко след смъртта на баща ти и именно той те вади от депресията, в която си изпаднала тогава?
- Шест-седем месеца след смъртта на баща ми се запознах с него. Майка ми я бяха поканили на почивка в Гърция с непозната компания и аз и синът ми отидохме с нея. На въпросната почивка се запознах с Явор и буквално си хвърлихме три погледа на масата, след което станах от масата, той ме хвана за ръка и оттогава не ме е пускал.
С родителите си
- Преодоля ли вече нестихващата мъка по баща ти Митко Цонев?
- Подобна мъка никога не се преодолява. Загубата на родител е тежко събитие в живота на всеки, особено когато си отиде толкова внезапно и толкова млад. Просто свикваш да живееш със ситуацията, с болката. Ходя често на гроба му и си говоря с него. Тъжно ми е, че не мога да споделя някои хубави моменти с него. Споделям ги, но не получавам обратната връзка.
- С него или с майка ти беше по-близка?
- Нали казват, че майките са близки със синовете си, а бащите – с дъщерите. С него много си споделях относно работата ми, професионалните ми питания. Даваше ми непрекъснато съвети, тъй като се занимаваше с това. С майка ми споделям повече лични неща. Но чисто като опора усещах от негова страна.
- Той одобряваше ли твоето влечение към телевизията?
- Разбира се! Той знаеше, че съм единствената, която може да продължи неговия път в това поприще. Брат ми изобщо не желае да се показва по телевизии, никаква публичност не го вълнува, на него бизнес мисленето му е в главата, точно като на майка ми. Докато аз винаги съм била по-артистична, експанзивна, по-щура. Баща ми казваше, че аз просто седя добре на екран и каквото и да направя, както и да зацикля, просто трябва да се усмихна и всичко ще бъде наред.
- Всяка една майка обича да говори за детето си. Разкажи ни и ти малко повече за твоя син, какви са му заниманията...?
- Янчо е мое копие. Той не живее при мен през цялото време. Повече от половината време живее при баба си в кв. Бояна. След смъртта на баща ми тя остана сама и детенцето й разведрява живота, друго си е да има някой около нея.
Обича да играе футбол, както и на плейстейфъна и е много задобрял. В училище е сравнително добър. Той е на 9 години, а децата на неговата възраст не са толкова концентрирани, все още не знаят накъде в живота да поемат, игрите ги вълнуват повече. Като цяло е добро дете и изключително сладък.
- Какви амбиции имаш за него?
- Като по-малък искаше да става архитект, което ми хареса като идея. Това е хубава професия за момче, особено с добро образование може да бъде много успешен. Сега половината му съученици искат да стават футболисти и го усещам, че и на него това му е в главата. Не ми го казва, защото знае, че ще се ядосам. Не желая синът ми да става футболист. Малките си мислят, че станеш ли футболист и моментално се превръщаш в Роналдо и животът ти е песен. Пък България не е и мястото, където можеш да постигнеш големи успехи в тази сфера. Но архитект ми звучи добре, просто бих искала да стане успешен. Бих се радвала и актьор да стане, защото е артистичен и много добре би се развил в тази насока. Може би Янчо Таков – трети ще е следващият Коста Цонев.
- Чувстваш ли се на място в предаването „На кафе“ и очакваше ли предложение за работа от там?
- Предложението беше неочаквано. Преди да започна като звезден репортер в „На кафе“, аз работех като коментатор на „Nell’s kitchen” при тях и винаги сме се разбирали. Страхотен екип са. Винаги съм искала да работя в подобен тип предаване и с точно такива хора. Атмосферата е приятелска, много позитивна. Работата ми е забавна, правя това, което винаги съм правила. Срещам се с популярни личности, говорим си, вкарвам моето чувство за хумор и искрица в репортажите и смятам, че хората ме харесват.
- Имаш ли амбиция за свое предаване?
- Отдавна имам амбиция за мое собствено предаване, но не знам дали е дошло времето. Много ми се готви и като че ли с такъв тип предаване ми се занимава. На този етап конкретен проект няма, но няма да откажа, ако някой ми предложи. (смее се)
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
