В средата не шестдесетте година на миналия век цяла България се учи да танцува "Шейк". "Урокът по танци" преподава дребния, рус, чаровен, почти момче Стефан Воронов. Той е любимец на зрителите на единствената тогава национална телевизия. Гласът му звучи непрестанно по радиото. Влюбени в него са и ученичките, и лелките.
Произхожда от руско графско семейство, а за музиката го открива съвсем случайно, след един концерт в софийската зала "БИАД", Вили Казясан. Тогава той и Коста Цонев предлагат на публиката: "Микрофонът е ваш". Младият талант се увлича от рисуването, пантомимата, танците, но всичко това ще остане назад, когато запява. В следващите години той е една от най-големите звезди на българската попмузика.
Постъпва във ВИТИЗ, влиза в състава на Младежкия театър. На 6 септември 1974 година част от трупата се завръща от гастрол във Виена и Братислава. Късно е, почти са стигнали София. Умората от дългия път е налегнала всички. Близо до Бужурище е спрял повреден самосвал. Тъмно е. Шофьорът на микробуса, в който пътуват артистите, го вижда в последния момент. Завива разко и ударът е точно там, където е задрямалия Стефан Воронов. Загива той и помощник- режисьора Гриша Михайлов.
На 3 юли талантливият актьор, който завинаги остана на 29, трябваше да навърши 74 години. По този повод потърсихме един от добрите му приятели, неговия колега Добромир Манев.
- Господин Манев, как се сприятелихте със Стефан Воронов.
- Като млади актьори постъпихме заедно в Младежкия театър: Той, аз, още едно момче от махалата, Васил Бъчваров- Бъча. С нас бе и Маргарита Пехливанова, Господ да я прости и тя си отиди.
Маргарита беше изключително красива и талантлива, а Стефан- много влюбен в нея. Двамата се ожениха.
- В едно интервю сина им, актьорът Александър Воронов, твърди, че баща му я е ревнувал от вас.
- Той си беше ревнив. Ние с нея играхме заедно в един много хубав филм „Вечен календар“ на режисьора Петър Донев. Тя бе в главната роля и Стефчо дойде на снимките да я пази. Иначе със Стефчо, който тогава беше суперзвезда, понякога сме забягвали тайно, по гаджета но това си бяха секретни акции.
- Какъв беше той като актьор?
- Талантлив. Играли сме заедно много пъти. Хит стана „Тримата мускетари“ в Младежкия театър. Режисьор беше Лиляна Тодорва, но гостува един италиански, хореограф, който направи страхотни танци. Аз бях Бъкингамския херцот, а Стефчо се с редуваше с Володя Смирнов в ролята на д, Артанян. Стана много добър спектакъл. С него сме гостували в Чехия, Гърция, имахме голям успех.
- Коя беше по-голямата любов на Воронов: музиката или театъра?
- Естрадата го направи много популярен, но ми се струва, че той в последно време повече държеше на театъра.
- Имали ли сте заедно интересни приключения?
- Имахме една случка, което не бих нарекъл приключение, а истинска драма.
Навремето в махалата имахме един приятел Никата. Той не понасяше живота в България. Непрекъснато правеше бели, арестуваха го, накрая успя да избяга в Австрия и от там, в тогавашната Западна Германия.
След години с Младежкия театър отидохме в Нюрберг на гастрол. Мина последното представление и неочаквано се появи Никата с още един от махалата Боби Вичев. Замогнали се, единият вече имаше ресторант. Поканиха ни със Стефан Воронов, Васил Бъчваров-Бъча и Гришата Михайлов:
- Елате-казаха, да ни погостувате. Ще затворим цялото заведение, да се видим и повеселим заедно.
Тайно се измъкнахме, но ченгето, което задължително пътуваше с нас, за да ни пази да не избягаме, ни видяло. Гуляхме, спомняхме си детството, свирихме с китара, пяхме. И така цяла нощ. На сутринта пристигаме на летището в последния момент.
В България веднага ни викнаха в Държавна сигурност. Искаха да ни съдат и уволняват от театъра, а ние младоци, току що назначени. Тогава по-лесно се ставаше министър, отколкото актьор в София. Гришата най-много се уплаши:
- Вие, казваше, сте артисти, ще се оправите, ами аз, обикновен помощник- режисьор, ще ме изгонят от театъра завинаги.
- Добре, че извадихме късмет.
- Кой ви спаси?
- Имахме един колега, завършил ВИТИЗ, но внедрен на работа ДС. Той дойде да ни разпитва, но предварително ни предупреди:
Ще казвате, че при емигрантите съм ви пратил аз. Със задача.
Така написахме и се отървахме.
След смъртата на Стефчо, Бъча, който беше най-добрия му приятел, се ожени за овдовялата Маргарита. Всички бяха
чудесни актьори и хора. Днес никиой от тях не е между живите./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
