Лентата на първия BG игрален филм е дълга 300 метра

Лентата на първия BG игрален филм е дълга 300 метра

Васил Гендов залага дома си, за да прави кино

Българските филмови дейци почетоха своя празник –деня на киното. В зала 6 на НДК се събраха хора, създали шедьоври на родното кино изкуство. Доста побелели и малко тъжни, те си спомниха времето, когато В България са се създавали по тридесет игрални филма на година. Тогава са се родили и лентите, които и днес се гледат с огромен интерес: „Козият рог”, „Осъдени души” „Оркестър без име”, „Време разделно” и много други. Разбира се, това време никога нама да се върне, въпреки че талантлини режисьори, оператори, актьори има и днес. Но защо 13 март етолкова важен за родните кинаджии? На тази дата през 1915 година в София се прожектира първия български филм. „Българан е галант”. Негов автор e сливненлията Васил Гендов. Всичко започва обаче пет години преди това. 

На 16 май 1910 година, на улица „Славянска”9, пред къщата на Съселов се завърта апаратът, който ще заснеме първия български игрален филм „Българан е галант”. Лентата на десетминутната история е дълга 300 метра и се промива, нарязана на парчета, в таван, чийто прозорци са затъмнени с черги. Изпълнител на главната роля, сценарист, помощник оператор, гримьор и всичко останало е един и същи човек. Сливналията Васил Гендов. Той е роден на 7 декември 1891 година, а тези дни, на 3 септември, се навършват 48 години, откакто първият роден кинаджия напусна този свят.

Днес опашката на желаещите да играят във филм може да обиколи екватора, но тогава никой актьор не е искал да се срами с такова позорно дело. Главната мъжка роля в „Българан е галант” играе, разбира се, Васил Гендов, а след много търсене и увещания, в образа на младата госпожица, която той напразно ухажва, влиза красавицата Мира Миятева-Липина. Тя е толкова ослепителна, че дори земеделският водач и премиер Александър Стамболийски се захласва щом я види.

Да се снима филм по него време в София не е никаква чест и слава. Екипът е подложен на напрестанни унижения. Подиграват му и се възмущават на това, което прави. Казват, че то е по-долнопробно от цирк. На премиерата обаче всичко си идва на мястото. Публиката и пресата оценяват лентата добре. Тя стига дори до Америка, за да изчезне завинаги. Днес от нея се пазят само няколко кадъра.

Вторият филм на Гендов е „Любовта е лудост”. Той дава името и на днешния международен кинофестивал във Варна. Тогава обаче пари за направата му няма. Изтерзаният автор споделя това с една млада дама, която учи за артистка и мечтае да се види на екрана. Жана, впоследствие Гендова, продава скъпа семейна реликва, златен часовник и предоставя веднага получените 630 лева за благородната кауза на родното киноизкуство. Тя става най-верният помощник и приятел на своя съпруг.

Идва ред и на първия български говорящ филм. „Бунтът на робите”. Той е посветен на Апостола на свободата Васил Левски. Патриотичен пламък гори в душата на режисьора, ентусиазмът му е на точката на кипене. Актьорите обаче, които кани за главната роля, не изпитват неговите вълнения. Нещо повече, те вече са чували за хонорарите на колегите си от „Холивуд”. И тъй като считат, че не са по-малко от тях, искат същите пари. Това принуждава Васил Гендов сам да надене ямурлука на Дякона. Докато снимат пред турското посолство на „Царя”, от вътре излиза снажен офицер и ги прогонва, без никакви любезностти. Това е военният аташе Кемал Ататюрк, бъдещият министър-председател, човекът, който превърна южната ни съседка в модерна държава. Останалите снимки са в къщата на Апостола, която общината се готви да събори. Спасява я лечителят Петър Димков.

Гендов снима общо четиринадесет филма. Последният излиза през 1937 година. Режисьорът Илия Костов, който неотдавна засне филм за сливналията, добавя, че след 9 септември 1944 година, бащата на българското кино се пробва и в политиката. При това умело лавира между партиите. Отначало е при земеделците на Г.М. Димитров, чийто щерка е Анастасия Мозер, но по-късно се ориентира към печелившата комунистическа партия на Георги Димитров.

Това обаче не пречи Държавна сигурност да го държи под око. Досието му е в два тома и започва от царско време. В него той е описан като хитрец, жив дявол, готов на всичко, за да намери пари за филмите си.

През 1947 година с трупата си Гендов обикаля страната, а ДС определя пиесата й „Жена валута” като сензационна и порнографска. Въобще за агентите той е „злостен враг на Отечествения фронт и Работническата партия-комунисти.”

В края на живота си душата на човека, сложил първата тухла на родното игрално кино, поне малко е стоплена. Той е удостоен със званието „Заслужил артист”. Погребан е в Софийските гробища, но мястото до днес не е известно. Няма ги и къщите му в Сливен и в София. Всъщност единствения си дом той залага, за да направи последния си филм.

Исак ГОЗЕС

Коментирай

peary

peary 19.01.2019 21:34

300 метра?! Каква е била фабулата в тоя филм? Той е дълъг колкото един кинопреглед.