Срещаме се с една от легендите на Бургас - певецът Руси Русев, в квартал Крайморие. Ресторантът, в който изпълнява хитовите си парчета, е препълнен, а хората го даряват с аплодисменти и любов.
Харесваме се взаимно, кани ме на брега на морето, където със съпругата си цяло лято живеят в малка каравана, точно на брега.
Гледката е повече от романтична, а хоризонтът е безкраен. Малкото дворче навява асоциация за моряшки приключения и още нещо. С гордост Руси ми показва градинката, в която е насял краставици, тиквички, магданоз, домати. Сам се грижи за нея. Някак естествено и без предварителни уговорки започваме интервюто.
- Г-н Русев, колко години вече сте на сцената?
- 45 години и продължавам със същия ентусиазъм и енергия да пея. Аз съм си борбен човек, такъв съм по природа и въпреки трудностите в нашата професия, продължавам да си работя. Най-вече ми дават сила хората, аплодисментите. Това ме зарежда, щастлив съм, когато има публика, която иска да слуша моите песни. Хората идват на мои участия, искат да се снимат с мен.
- Преди време правих интервю с колегата ви Христо Кидиков, който казва, че е много обиден, а и не само той, от ниските пенсии, от ниското заплащане във вашата професия. Някога в Концертна дирекция архивите са изгорели и от там са се получили част от проблемите. При вас как е положението?
- При мен е същата драма. Точно сега започнах да събирам документи за пенсия и се оказва, че никой незнае къде ми е стажа от "Естрада Бургас". До НОИ ходих, казаха ми, че трябва да го търся или във Враца, или в Монтана. Пък аз имам стаж и в бюро "Естрада", и в "Балкантурист", в "Наркооп". Не мога да събера нищо и направо съм се отчаял.
Не знам как може от бюро "Естрада" Бургас документите да са във Враца или Монтана. Иначе, ако събера стажа си, трябва да се пенсионирам в края на тази година. Сега съм на 63 години, карам 64-та. Но не само на мен, на много колеги се губят документите по стажа. На някои са изгорели, на други не се знае къде са, а това си е проблем, защото сега няма да се пенсионирам на 64 години, а трябва да се пенсионирам на 67 години.
- Освен, че пеете тук, където ви заварихме, с какво друго се занимавате в момента?
- Работя в читалище "Просвета" в Бургас, в кв. Долно Езерово, там обучавам деца, имам вокална група. Обучавам ги в поп и рок пеене, също така и в училището в квартала обучавам друга група деца. Вече две години работя и в училището. И така, искам нещо да оставя след себе си. Имам разбира се успехи, гордея се с деца, които отидоха на високо ниво.
- Удовлетворява ли ви това, което правите с децата, те всъщност разбират ли какво правите за тях, какво им давате?
- Разбира се, че ме удовлетворява, щом съм се хванал да го правя, доставя ми удоволствие, те са прекрасни деца, аз много лесно работя с деца, колеги някои се оплакват, че им е трудно, но мен ме слушат и уважават. А относно въпроса ви дали разбират, че им предавам таланта си, мисля, че както ние осъзнахме след години нашите учители какво са ни дали, може би и те ще разберат след време, сега им е трудно, повечето си мислят, че това е даденост, че някой трябва да го прави.
- Имате песни съвместно с дъщеря си, разкажете ми за нея, вие ли я подтикнахте тя да започне да пее, да ви наследи?
- Аз имам две дъщери, те и двете искаха да пеят. Едната е родена 1982-ра, другата – 1987-ма. Всъщност имам дует с по-малката, казва се Десислава, артистичното й име е Салина. Казвам артистичното, защото на 11 години когато беше, й издадохме албум, видеокасета, която беше популярна из цялата страна, имахме концерти с дъщеря ми. Тя сама усети, че е музикална и искаше да пее, тя сама си реши да се занимава с музика. Завърши висше музикално образование.
В момента работи заедно със съпруга си, който също е музикант, двамата пеят, сега са на кораб, на круиз и вече доста години работят предимно навън, в чужбина. Тя пее поп и рок музика. А другата ми дъщеря се грижи за косите ни, тя е фризьорка.
Имам внук от голямата дъщеря, него пък ще го правим футболист. Казва се Ростислав. Баща му е Слави, ама има малко и на мойто име.
- Спомняте ли си коя беше първата песен, която изпълнихте пред публика?
- О, първата хитова песен, която изпълних пред публика, е "На бургаската гара". При мен стана случайно, след като дойдоха промените през 1989-та. До този момент работех в бюро "Естрада" с група. После, когато станаха промените, започнаха оркестрите да се разтурват, всеки да се спасява по някакъв начин, кой по двама, по трима, кой сам. Тогава излязоха и тези клавири, с които може човек сам да работи. Направих една група и заминах за Югославия. Беше 1991 година. Няколко дни след това станаха първите изстрели там, започна войната. Като се върнахме от Югославия, продължих сам с един клавир.
Такива бяха тогава условията, трудно беше с група да се работи. Мои приятели ми подсказаха, казаха ми да запиша нещо. Тогава касетки нямаше. Моите хора настояваха:
"Запиши нещо хубаво, ей така, като си пием ракийката да те слушаме". И аз в къщи на едно малко касетофонче, с една малка свирчица, започнах да творя. А пък точно тогава трябваше да почина, защото гласът ми беше много изтощен от едно лято.
Бях пял над 100 дни без почивка. Не можех да говоря и си дадох почивка около1-2 месеца, като през това време започна малко да ми се пооправя гласа, седнах в къщи и записах 14 песни. И тогава се роди "На бургаската гара".
Подарих няколко касети на приятели и след седмица-две един приятел ми разказва. Спрели на петолъчката и видели, че продават мои касети. Много се учудих и се възмутих, печелеха на мой гръб. Други също ми казаха. Никой не знаел точно кой пеел, казвали, че това били изпълнения на оркестър "Бургас", на оркестър "Слънчев бряг", но никой не знаел точно кой пее.
След време в музикалната класация "На бургаската гара" беше на първо място, без да се знае кой точно е изпълнителят. И така албумът беше няколко месеца на първо място. А пък той толкова некадърно беше направен. Та така, тази касета толкова много се продаваше, хората спечелиха сума ти пари с нея, а аз не взех нито един лев от нея.
От Бургас един търговец ми се хвалеше, че само от моята касета е направил 100 хиляди марки. Тогава лятото работех в едно заведение в Китен, а до него продаваха касетата ми, всеки ден се виеше дълга опашка. Вбесявах се, че ми купуват касетите, а при мен нищо не идва, но такива бяха нещата в ония времена.
- А сега как живеете?
- Щастливо. Щастлив съм, че вече 37 години имам семейство, възпитали сме и сме отгледали със съпругата ми две деца, изучили сме ги. Имаме добри приятели, това е много важно, щом сме здрави, значи всичко е наред. Лятото живеем в караванката в Крайморие, тук ни е хубаво, зимата се прибираме в Бургас.
- Поддържате ли връзка с колеги, имате ли общи проекти?
- Преди по-често, сега основно с колеги от Бургас. С Цветелина сме в добри, приятелски отношения. Аз уважавам колегите, всеки полага своя труд. Сега работя върху нови проекти, но съм разочарован, нещата не отиват в посоката, която очаквах. За поп и фолк музиката, моята идея беше да се развие като балканска музика, както пеят сърбите, аз им харесвам аранжиментите.
Балканската музика създава настроение, тя е вътре в нас, не можем да избягаме от нея, но трябва да се поднася по добрия начин на публиката. Мен ме дразни нещо. Забележете, че колкото и хитове да се изпълнят, хората скачат да играят точно на чалгата. Аз също я пея, но искам да я поднасям по по-музикантски начин и да звучи по друг начин, да не звучи кръчмарската. Но "На бургаската гара" е като евъргрийн. Каквото и да пея, колкото и да пея, не ме пускат да си тръгна, докато не изпълня точно нея.
- Какво си пожелавате лично на себе си?
- Всяка вечер преди да си легна, благодаря на Господ, че съм здрав. Пожелавам си семейството ми да е здраво и си пожелавам да имам работа, защото то се е видяло, че пенсия няма да има. Пожелавам си и да мога да живея активно, както сега, аз спортувам, играя си тенис, плувам. Изпитвам удоволствие от живота, а за това нещо трябва да си здрав. Не ме мързи да работя, това е важното./show.blitz.bg
Интервю на Красимира ГЕШЕВА
Коментирай